Господин Павлов, кои бяха акцентите на имотния пазар през изминалата година? Определено пазарът 2016 г. беше в големите градове. Висока активност имаше в София, Варна, Бургас, Пловдив. Относно ваканционния сегмент има сделки и с българи, но те са на нива 10 пъти по-малки по обем. Какво се случва в малките градове? Цените са доста ниски. Но това са цените, отговарящи на доходите на хората там. Пазарът е по-слаб. Важно е да се гледа строителната активност. Тя показва какъв е оптимизмът. Това е истинската инвестиция – да започнеш нещо от нула. Именно активизирането на строителството беше един от основните моменти на пазара на недвижими имоти през 2016 г. Поглеждайки към него ще забележим, че след спадът при ваканционния пазар, София стана лидер по строителство на жилища в България, което е логично. Преди беше в Бургас, което беше нелогично. В София вече се строи в обеми от порядъка на бума – около 6500 жилища са стартирали строителство. При комунизма е строено два пъти повече, но демографската ситуация е била различна. София е нараснала не толкова много. Въпросът е на година колко нараства, защото и в края на комунизма беше над 1 милион. Около 12 000-15 000 души годишно се увеличава населението. Изразиха се опасения, че при темповете, с които се строи в момент (т.е. достигнати отпреди кризата) отново може да има излъгани и измамени купувачи. Не е ли малко по-различен механизма на покупка на жилища в етап на строеж или „на зелено” днес... ...