Опожаряването на тютюневите складове в Пловдив постави отново на дневен ред проблемът с безстопанствеността на сградите архитектурен паметник на културата. Основният от тях е как да бъдат стимулирани собствениците им да ги поддържат. Част от собствениците ги продадоха на крупни инвеститори, но за съжаление малцина са предприемачите, които са запазват автентичния вид на сградите. Какво може да се направи? Ето какво каза арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България за читателите на най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg.   - Арх. Игнатов, от една страна имаме физически лица, собственици на архитектурни сгради с културно значение, а от друга – крупни инвеститори. Глобата за нестопанисване на тези сгради е 30 000 лв. Но това е много за частно лице и малко за юридическо. Не трябва ли законът да разглежда тези две групи собственици различни начини? - Наистина трябва да има методика и категоризация. Не може една сграда, като например „Захарна Фабрика”, да се приравнява с къща в центъра на някой град. Основното, което искаме е да се изработи методика и ясни правила, които да се знаят предварително от всички. И юридически, и физически лица да са наясно какво рискуват, когато неглижират собствеността си. - Как този въпрос е решен в други държави? - Имам информация от САЩ, тъй като съм живял и работил там, но получавам такава и през Архитектурния съвет на Европа (АСЕ) за европейските практики. Там юридически лица пон... ...