Балканите от космоса

Балканите от космоса

Българското председателство и Европейската космическа агенция се фокусираха в Черноморския регион

IMG 20180419 130758

Като страна председател на съвета на Европейския съюз България бе домакин в средата на април и на ключов за Балканите семинар на Европейската космическа агенция (ЕКА). На 18 и 19 април в София представители на ЕКА, БАН и Европейската асоциация на дружествата за дистанционни изследвания (EARSC) бяха поканени от министерството на икономиката да участват в работната среща Space-based services for regional strategies in the digital economy: Balkan and Black Sea perspectives (Услуги, базирани на космически данни за развитие на регионални стратегии в цифровата икономика: Балкански и Черноморски перспективи”).

Семинарът съвпадна и с информационния ден за водещата космическа програма на ЕС "Коперник” 17 април.

Събитието бе открито от икономическия министър на България Емил Караниколов, който заяви, че Европа трябва да запази водеща си позиция в космическите технологии и иновации, да увеличава своя дял на световните пазари и да се възползва от възможностите, които развитието на космическата политика предоставя. Караниколов поясни, че с подписването на Споразумението за Европейска кооперираща страна и участието по Плана за европейска кооперираща страна от 2015 г., България е увеличила потенциала си за развитие намалките и средни предприятия и е подобрила перспективите за инвестиции в космическия отрасъл. Той допълни, че до момента в изпълнение на програмата са постъпили общо 34 проектни предложения, от които са одобрени общо 14 проекта. „От първата тръжна процедура на ЕКА за България са изпълнени 5 проекта, а от втората одобрените проекти са 9, които към момента са на етап договориране. Третата тръжна процедура за България беше отворена на 12 февруари 2018 г. и приключи на 13 април 2018 г. като очакванията са броят на одобрените проектни предложения да бъде увеличен“, изтъкна Караниколов.

IMG 20180419 124911

IMG 20180419 125203

Икономическият министър заяви, че проектите, разработени в рамките на програмите на Европейската космическа агенция, демонстрират възможности за подкрепа на политиките за син растеж, земеделие, управление на водите и сигурност и стабилност. По думите му космическите услуги и дейности допринасят значително за развитието на цифровата икономика чрез предоставяне на новаторски услуги и големи обеми от данни.

„Българското председателство на Съвета на ЕС полага необходимите усилия за продължаване на дебата за бъдещето на европейската космическа политика, като успехът на водещите Европейски програми „Коперник“, „Галилео“ и „ЕГНОС“, тяхната приемственост и развитие са от съществено значение за осигуряване на стратегическа независимост на ЕС“, подчерта Караниколов.

Първата пленарна сестия съдържаше представянията на директора на ЕКА за индустрията, обществените поръчки и правните служби Ерик Морел де Уестгавър, на Андреас Вейспак от DG GROW към Европейската комисия, който представи инициативата Коперник, на представителя на Световната банка Сара Майкъл, на Макука Гвилава от Черноморската комисия и на Ингрид Ташек от Комисията за Дунавската стратегия.

Директорът на ЕКА за индустрията, обществените поръчки и правните служби Ерик Морел де Уестгавър представи програмите на ЕКА за подпомагане на цифровата икономика, а ръководителят на службата по индустрията за програмите за наблюдение на Земята на ЕКА Гордън Кембъл очерта пътя напред. И двамата препоръчаха да се работи заедно и да се обменят идеи сред всички страни от черноморския регион. Кембъл коментира, че нищо не пречи в проектите за сътрудничеството да се включат и държави от другата страна на Черно море, като Грузия например. Основното е сътрудничеството да е добро и да се надгражда над досегашните постижения, а не всяка страна да започва от нулата сама, подчерта Кембъл.

Събитието се съсредоточи по-специално върху насърчаването на диалога с участниците и партньорите за устойчиво развитие и сигурност от двете страни на Черноморския басейн, както и подкрепа за усвояването на сателитни данни и идентифициране на нови предизвикателства.

Специално внимание бе обърнато на регионалните перспективи, като Дунавската стратегия, Черно море и Западните Балкани.

Според очертаните пред България перспективи на семинара, предстои да бъде създадена Национална програма, която да следва приоритетите на Европейската космическа агенция и да съвпада с националния интерес, а през 2019 г. България би трябвало да подаде документи за пълноправно членство на страната ни в ЕКА.

Обикновено схемата за приемане е от три-четири стъпки. Първо се подписва т. нар. договор за сътрудничество, когато няма финансови ангажименти от страните и няма подписване на договори. Втората стъпка при присъединяване със страна от ЕС е сключването на т. нар. Европейски договор за коопериране. При този договор вече страните плащат внос, който е малко сравнение с огромния бюджет, който имаме годишно. Минимумът е 1,4 милиона евро на година – икономическо изискване от 2001 г., което се наложи, за да има солидарност между държавите. На този етап страните, които са подписали този договор, имат право да представят фирми, които да сключват договори с ЕКА. През април 2015 г. България подписа точно такъв договор. Третата стъпка би била асоцииране или приемане в ЕКА, но когато страната стане член тя не е предпазвана по отношение на съревнованието с останалите за печелене на проекти, както докато е страна, кооперираща с ЕКА.

Особено внимание на работната среща бе отделено на решаването на реалните проблеми, пред които са изправени правителствата днес. Презентациите, направени от представители на индустрията, показаха възможностите, които дават технологиите за взимане на реални политически решения от правителствата. Обърнато бе внимание на въпросите за сигурността, като бяха дадени реални примери от скорошни събития, при които космическите технологии са подпомогнали взимане на дадени решения.  

Следващата подобна среща, посветена на Балканите и Черноморския регион, се очаква да е догодина в Букурещ, по време на румънското председателство на Европейския съюз. Регистрираните участници на срещата в София бяха над 200.

Всичко за досегашния опит на България в сътрудничеството с ЕКА може да прочетете тук: http://www.geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/5328-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BA%D0%B0.html.

Космическа стратегия за Европа

sentinel 2b Moreto

Данни от Сентинел

sentinel3 copernicus 2015 esa Huart

EGNOS RIMS BRN

Станция EGNOS в Берлин

network 1

Галилео

esa corvaja galileo launch ipsc 800

Изстрелването на спътник от Галилео

Европейският съюз изпълнява космически програми, които помагат на европейците да извършват ежедневните си дейности на Земята. Спътниците, които ЕС изпраща в орбита, дават на милиони хора възможност да общуват, като използват нови технологии, да пътуват по суша, море и въздух, както и да разработват начини за подобряване на здравето на нашата планета.

 „Коперник“ е най-модерната в света система за наблюдение на Земята, „Галилео“ е европейската глобална навигационна спътникова система, която предоставя данни за глобално позициониране с много голяма точност, а EGNOS предоставя навигационни услуги за „безопасност на човешкия живот“ на ползвателите на въздушния, морския и сухопътния транспорт в по-голямата част от Европа.

При вече внедрени космически системи на световно ниво с видими резултати, през следващите години ЕС ще се съсредоточи върху най-добрите начини за използване на събираните космически данни. Потенциалът им обхваща както публичния, така и частния сектор.

Сред многобройните ползи от космическите данни са насочването на спасителни екипи в райони, засегнати от природни бедствия, по-доброто използване на земята в селското стопанство и осигуряването на по-добра безопасност на транспортната и енергийната инфраструктура.

На 1 декември 2017 г. Съветът по конкурентоспособност обсъди бъдещото развитие на космическите програми на ЕС. Министрите посочиха необходимостта от по-силна връзка между космическото пространство и цифровата икономика.

Обсъждането беше посветено на изпълнението на изготвената от Европейската комисия космическа стратегия за Европа и се проведе една година след стартирането ѝ на 26 октомври 2016 г.

Стратегията имаше за цел максимално увеличаване на ползите от космическото пространство за икономиката и обществото на ЕС и утвърждаване на лидерската роля на ЕС в областта на космическото пространство.

В европейската космическа икономика, включително производството и услугите, са заети над 230 000 специалисти. Стойността ѝ е оценена на около 50 млрд. евро през 2014 г. Това представлява една пета от стойността на световния космически сектор.

Космическата политика може да спомогне за създаването на работни места, растежа и инвестициите в Европа. Инвестициите в космически дейности извеждат науката и научните изследвания на ново ниво.

Поради самото си естество космическите дейности на ЕС допринасят по-конкретно за засилването и задълбочаването на европейската интеграция.

Този сектор има и стратегическо значение, тъй като утвърждава ролята на Европа като силен фактор в световен мащаб. Той допринася за нейната сигурност и отбрана.

Освен това космическите програми на ЕС обогатяват възможностите за промишлената политика на ЕС и за програмата в областта на цифровите технологии.

Поради всички тези причини ЕС инвестира над 12 млрд. евро в космически дейности за периода 2014 г. — 2020 г. Очаква се висока възвращаемост на инвестициите: пряка възвращаемост от 3–4 евро за всяко едно отпуснато евро.

За периода след 2020 г. ЕС ще насочи вниманието си към следващото поколение космически програми.

{module [180]}

...
Име:
E-mail: Моля оставете телефон или e-mail за връзка.
Телефон:
Заглавие /
Ключови думи:
Въпрос /
Коментар:
Оставащи символи: 1200
Ако е нужно посочете населеното място, за което се отнася запитваването:
Отговорете на въпроса:  
    	    	
 
© ГеоИмот ЕООД www.geoimot.com by ilianko Политика за конфиденциалност  
.